Моята София се задушава

Един слънчев ден отидохме с мама и брат ми на екскурзия на Витоша. Когато стигнахме върха, пред погледа ни се откри София, обвита в мъгла, през която прозираха силуети на сгради. Не обърнах внимание на този факт, просто реших, че там времето е лошо. Вечерта се чух с леля и тя ми каза, че времето било слънчево и топло. Останах учуден.

Сега, когато съм в пети клас, и по Човекът и природата уча за замърсяването на въздуха, разбирам какво беше тази „софийска мъгла”. Това е бил смогът, който е резултат от автомобилния трафик, металургичния комби -нат „Кремиковци”, ТЕЦ и т.н.

Жителите на София са почти два милиона. По улиците на града всеки ден се движат около един милион автомобила, повечето от които без катализатори, които изхвърлят въглероден оксид, азотни оскиди и други отровни газове във въздуха. Ето защо замърсяването над София намалява два пъти през почивните дни, когато автомобилният трафик е по-слаб.

На площад „Света София” са направени измервания в дни без автомобили, които показват, че особено вредният въглероден оскид и серният диоксид в центъра на града намалява десет пъти. В такива дни азотният диоксид намалява 2.5 пъти, а фините прахови частици, които увреждат директно белите ни дробове, са по-малко 2-3 пъти.

„Кремиковци”, заедно с ТЕЦ държат първенството по замърсяване на въздуха. Освен че превишава праховите норми, „Кремиковци” замърсява въздуха със сероводород.

В центъра на София е монтирано табло, което непрекъснато показва съдържанието на серен диоксид, азотен диоксид, въглероден диоксид и фини прахови частици във въздуха. И какво от това, след като никой не прави нищо, за да се промени това положение.

За лошия въздух над София допринася и намаляването на зелените площи. В центъра и околностите на тяхно място никнат като гъби МОЛ-ове, бизнес центрове и жилищни сгради. В момента зелените площи са 3.6 % от столицата, а в европейските градове те са 15 – 20 % от територията. Само за няколко години от 120 000 дърветата в столицата ни са останали 80 000. Забравихме ли, че дърветата променят съществено мястото, където живеем,смегчават климата и пречистват въздуха? В близост до тях температурите са по-ниски през лятото и колкото по-голямо е дървото, толкова по-силно е охлаждането. Засаждането на дървета в големия град може да намали парковия ефект, причинен от пътната настилка и сградите. Дърветата пречистват и филтрират въздуха който дишаме и отстраняват от него фините прахови частици. Дъждът отмива полепналите по тях прашинки в земята. Листата поемат въглеродния диоксид и ни подаряват кислород.

В интернет на www.gorichka.bg има калкулатор, с който можем да изчислим колко въглероден диоксид произвеждаме и колко дървета трябва да засадим, за да го компенсираме.Аз, който ходя всеки ден на училище с кола, трябва да посадя две дръвчета.

Трудно ли е да посадим едно дърво, за да помогнем на природата, а тя ще ни дари със здраве?

Автор: Венцислав Янакиев – 5^бкл.

<<<<<<<<<<>>>>>>>>>>>>

Нашето училище е създадено през 2004 година. Първоначално бяхме 7 деца в един клас, но за изминалите от тогава почти четири години то неимоверно много се разрастна. Сега, през всяко междучасие, в училищния двор на Първа частна математическа гимназия се разнасят радостните възгласи на над осемдесет малки математици.

Наскоро спечелихме конкурс, позволявващ ни да осъществим един мащабен проект-училищен вестник. Съставихме екип от мно го хора, като всеки от тях има от говорности, не само към вестни- ка като цяло, но и към остана- лите от екипа. Задружни сме, взаимно си помагаме. Всеки вър ши с радост своята работа ... точно като безброй работливи пчелички, а ПЧМГ е нашият кошер.

През тази учебна година се записаха повече деца, от която и да било друга. Училището ни набира сила и лека полека заема мястото на едно от най-престижните в София. На въпроса какво ги е накарало да се запишат в нашето училище, мнозинството от нашите съученици отговориха, че са предпочели Първа частна математическа гимназия заради силното им влечение към математиката. Други казват, че учат тук, защото това е едно от най-добрите училища в София. Благодарение на подготовката за изпитите след седми клас, нашите ученици се справиха блестящо. Но какво накара голяма част от тах да останат и да продължат обучението си в ПЧМГ? В отговор на този въпрос, те казват ,че след като веднъж са избрали ПЧМГ, не могат да го заменят с никое друго.

Всички ученици приемат с възторг новия проект- училищният вестник. Според тях той е невероятна идея, четиво, което ще бъде забавно и ще доставя радост не само на нас, но на всички читатели.

Главният редактор на вестника, Габриела Георгиева, споделя, че екипът се старае да направи четивото интересно, забавно и полезно, точно като заглавието, и въпреки че нейното мнение далеч не е толкова неутрелно, колкото на читателя, ние, от екипа, го споделяме. Крайният резултат от усърдната ни работа е вече в ръцете Ви.

<<<<<<<<<<>>>>>>>>>>>>

Човешкото щастие

Щастие! Ние го пожелаваме на всички празници на нашите близки. Пожелаваме го машинално, без да се задълбочаваме в конкретен смисъл. Знаем, че щастието е нещо важно, нещо към което се стремим и в същото време то е с много лица и няма точно определение за него. За майката то може да е дори само една усмивка на рожбата й, за гладния-парче хляб, за бедния-малко праи, за богатия-скъпи коли и бижута, за умиращия-още един ден живот. Щастието се усеща със сърцето и за всеки човек то има различно съдържание.

Чувала съм да казват: ”Най-после съм щастлив”. Кога и защо хората изпитват това чувство? Сега-защото е получило добра оценка, утре-защото идва Коледа.

Когато помогнеш на някого, изпитваш силно чувство на удовлетворение и това те прави щастлив. Също като щастливия принц от едноименната приказка на Оскар Уайлд. Няма смисъл ако съществуваш на земята, без да се раздаваш за другите. Когато си изолиран в собствения си свят и не забелязваш проблемите на околните, техните молби за помощ, тяхното нещастие, не можеш да усетиш щастие.То идва, когато подариш частичка доброта на някого и видиш благодарността в очите му. Макар и от злато щастливият принц се чувства нещастен, докато не успява да помогне на болното дете и бедната му майка, на гладния и премръзнал младеж-автор на пиеси, на малката кибритопродавачка. Той се чувства истински щастлив, защото успява да дари частичка от себе си на всеки в нужда. Щастието му е много по-истинско от времето, когато е живял изолиран от проблемите на другите. Лястовичето избира да помогне на принца и страдащите хора да изпитат щастие. Така и то намира своето.

Лично за мен щастието е нещо, което изпитвам почти непрекъснато. Сутрин, когато мама и тати ме будят нежно, после, когато отворя очи и видя любимото си куче. В училище ми е весело и спокойно, имам приятели.

Аз съм щастливо дете и искам всички да бъдат като мен. Ще бъда още по-щастлива, ако мога да помогна с нещо за това,

Нали това е всъщност щастието!

Калина

<<<<<<<<<<>>>>>>>>>>>>

Есе на ученичката Джулия Аспарухова на тема "Рекламирайте!"

<<<<<<<<<<>>>>>>>>>>>>