Втори брой на ученическия вестник

Блиц Интервю

Александра Димитрова-7кл.

и Габриела Георгиева-8кл.

Госпожа Маргарита Кръстева е учителка по английски език в нашето училище, както и източник на идеята за училищния ни вестник. Тя е от Велико Търново, но живее в София. Господин Костадин Радев е помощник-директор в Първа частна математическа гимназия. Зададохме им няколко въпроса, а ето ги и техните отговори:

Репортери: Здравейте! От колко време живеете в София?

М. Кръстева: От 3 години.

К. Радев: От раждането си.

Р.: Какви мисли ви навяват разходките в София?

М. К.: Би бил хубав град, ако беше малко по-подреден, с по-добра комуникация, реставрирани стари сгради и чисти улици.

К. Р.: Не се разхождам в София, разходките тук са ми неприятни, предпочитам да ходя на Витоша или извън София. Но никога не бих предпочел друго място освен столицата, това е родния ми град, а всеки обича мястото, където е отраснал. Не бих могъл да живея другaде, ще ми липсва динамиката.

Р.: Париж е столицата на любовта, а София е столицата на?

М. К.: Българите.

К. Р.: Роден град, приятели, училище, студентски години, спорт.

Р.: В София не Ви харесва?

М. К.: Задръстванията, агресията на столичани, дупките по улиците.

К. Р.: Мръсотията, която се дължи не толкова на софиянци, а на пришълците.

Р.: Софиянците са?

М. К.:Просто хора.

К. Р.: Двигателите на развитието на държавата и на позитивните неща.

Р.: А столичаните са?

М. К.: Аз съм столичанка. Нали съм от Велико Търново.

К. Р.: Пришълците.

Р.: Ако имахте възможност, какво бихте променили в София?

М. К.:Реставрация на сградите, от които се лющи мазилка по главите ни, бих намерила фирми, които да почистят града, бих погледнала по-сериозно на проблема с градския транспорт.

К. Р.: Системата на управление. От демокрацията изминаха почти 19 години, но управниците все още не са решили проблемите с мръсотията, транспорта и анархията. Интересува ме образованието, което за съжаление запада. Сега изживяваме времето на рекетите, хората обедняха, класовото разслоение стана много силно изразено, смисълът на униформите в училищата е социално изравняване. Играл съм с Гунди като дете и тогава ходенето на мачове беше удоволствие. Сега не е така - има побоища, скинарство, корупция. Отношението между спортистите също е различно - сега те са по-агресивни. Друг проблем са комуникациите – телефонните разговори са най-скъпите в Европа.

Р.:Въпреки всички тези проблеми, мислите ли, че София все още е достойна да бъде столица на България?

М. К.: Защо да не е достойна?!? Това е един красив град с много достойнства.

К. Р.: Тя е най-големият град в България, всички институции са тук, а трудно се сменя администрация. В последните 50 години мисля, че само Германия е сменила столицата си, при това по понятни причини.

Учители се изправят срещу ученици в баскетболен мач

Антонио Згуров- 6кл., Боян Зайков- 7кл.

Баскетболният мач между учители и ученици, който се проведе на 20.12.2007, завърши със загуба за учениците. Крайният резултат беше 91:46.

Милен Христов откри резултата с първите две точки, но учителите отвърнаха и господин Симеонов изравни, след което учителите поведоха уверено. Почти през целия мач те водеха, но отборът на учениците не се предаде. Победата на учителите беше лесна, смятат те, защото играха като отбор. Учениците, според Георги Георгиев, нямаха достатъчно време да изгладят различията помежду си и не играха сплотено.

Отборът на учениците се състоеше от Мартин Цветанов (7 кл.), обявен за най-резултатен играч на мача, Милен Христов (7 кл.), Георги Георгиев (7 кл.), Стефан Борисов (8 кл.) и Пламен Христов (8 кл.). Отборът на преподавателите беше съставен от Нестор Маринов, Румен Бабов, Константин Костов (учители по физкултура в ПЧМГ), господин Иван Симеонов (учител по математика) и Дани Ватков, ученик от 5^б клас. Съдия на мача беше господин Радев - заместник директор на училището.

Публиката възторжено аплодираше всяка отбелязана точка и беше забавлявана в почивките от танците на мажоретния състав на ПЧМГ. Независимо от резултата, всички смятаме, че в този мач всеки показа най-доброто от себе си. С нетърпение очакваме следващата среща, в която учениците ще покажат какво са научили от своите учители.